Херпесните инфекции са широко разпространени заболявания на кожата, причинени от херпесните вируси. Характерно за тази група заболявания е повишената чувствителност в засегната област, с появата на множество мехурчетата, пълни с бистра течност, които постепенно се пукат и се покриват с коричка.
Счита се, че повече от 80% от хората са заразени с херпесния вирус. По-малък процент от тях обаче имат изява на заболяването, тъй като човек може да бъде инфектиран и никога да няма оплаквания.
Счита се, че повече от 80% от хората са заразени с херпесния вирус. По-малък процент от тях обаче имат изява на заболяването, тъй като човек може да бъде инфектиран и никога да няма оплаквания.
Популярно название на херпеса на устните е стресница. Първите симптоми са парене, дразнене и сърбеж на части от устната, след което се появяват множество мехурчета пълни с течност.
Предава се чрез контакт със заразено лице като не е задължително в този момент носителят да има херпес. Веднъж попаднал в тялото, херпесния вирус не може да бъде излекуван напълно, човек си остава негов носител.
Характерно за херпеса на устните е повторната му поява в една и съща зона при понижена имунна система, стрес, преумора, продължително излагане на слънце и др.
Херпес зостер се причинява от идентичен вирус с причинителя на варицелата ( шарка) при децата. Първичното заразяване с вируса става в детска възраст, често между 2-10 години, при което се развива обрив по цялото тяло, характерен за шарка. След преболедуване се изгражда имунитет, но вирусът остава в тялото.
При спад на имунната система вируса се активира повторно и се появява обрив обикновено от едната страна на тялото, най-често по хода на ребрата, в областта на шията или по лицето. Оплакванията може да варират от незначителен лек сърбеж до изключително силна болка в засегната област по кожата.
Обикновено след преболедуване от херпес зостер не се наблюдава втори епизод на развитие на заболяването.
Гениталният херпес е една от най- често срещаните вирусни полово- предавани инфекции при човека през последните десетилетия. Над 40-50% от хората в полово-активна възраст са инфектирани с вируса на гениталния херпес, но не всички имат прояви на заболяването. Честотата на заразяване е пряко свързана със сексуалната активност и засяга по- често жените, отколкото мъжете.
Симптомите включват изтръпване, болка и появата на малки мехурчета на червена основа в близост до мястото на проникване на вируса, например областта на половите органи, седалището или бедрата.
При повечето хора, вирусът може да се активира няколко пъти в година.
Най- ефектиивни при лечението на херпесните инфекции са противовирусните лекарства, които подтискат ензими, участващи в размножаването на вирусните частици. Тези лекарства могат да бъдат приложени локално (намазване на засегнатият участък) или системно (прием на таблетки през устата), в зависимост от тежестта на симптомите, засегната област и възрастта на пациента.